Толкова пари се усвоиха по разни Европейски програми – строиха вълнообразни булеварди…Цариградско шосе е като коловоз на Орлов мост, движението е на релси и се случва със затаен дъх. Но не само това…
Не можаха годпода управляващите да построят градски тоалетни и това си е. За толкова години демокрация картинката е грозна. Ето, например на последната спирка на автобус 306 в столичния квартал Младост храсталаците са превърнати в тоалетна. Хартийки, боклуци и разни други естествени отпадъци са навсякъде. То не са виновни шофьорите. Какво да правят хората? В храстите е хем натурално, хем като кучетата – територията е маркирана. В Борисовата градина направо е страшно да влезеш в някоя от химическите тоалетни. Другаде просто липсват. Имаме си обаче МОЛОВЕ с тоалетни. Това е. Били сме Европейци…глупости!
В центъра на София, кофите преливат като шупнала пяна…и е толкова романтично.
А сградите, ах какви красиви сгради, са занемарени и разпадащи се. Иначе фасадите на централните улици са лъскави. Няма спор.
Като се замисля, че центъра не е София, а София не е България ми става наистина тъжно. То и хората, гледам ги – намръщени, огрижени, сиви. А днес се навършват 141 години от обесването на Васил Левски. Ще отидат да се поклонят господа управляващите, ще гледат в земята и гордо ще ги дават по телевизията как отдават почести. Няма вече хора като Апостола. За жалост.