Днес прочетох една статия с мнение, което напълно споделям. Затова ще споделя с вас част от нея и ще си позволя да я коментирам, като човек и гражданин. Статията е написана от Камен Здравков и е публикувана в в.“Животът днес“.

Отнася се за правилата и мерките по отношение на поддържането на блоковете, в които живеем. Засегната е темата с етажната собственост, за това как държавата се опитва да въведе изисквания към етажната собственост и как за съжаление това не се случва. Наистина, вече няколко пъти се отлага срокът за паспортизация на сградите. „А това изисква сравнително минимални усилия – попълване на документи и регистрация в общината“. 

На фона на липсата на заинтересованост и действие от страна на всички нас – обитаващи панелни блокове, тухлени блокове, ЕПК-та и ПК-та, както пише в статията – „…какво да говорим за обследване на конструкции със специална апаратура, укрепване, саниране  и уеднаквяване на външния вид поне  в рамките на дадена сграда?“.

В тон на горното, Здравков прави сравнение с други Европейски държави, където нещата изглеждат другояче – „щорите и саксиите в даден вход там са еднакви, да не говорим за цвят на външните стени и вид на дограмите.А климатиците са поставени като под конец и кондензът им се оттича по специални тръби в канализацията“.

Ето какво решение е предложено:

„Поддръжката на входовете да се централизира, а необходимите средства за това да се събират от общините, подобно на другите сметки, които плащаме. Само така ще се избегнат вечните междусъседски войни, споровете на какъв принцип и точно колко пари да се дават и кое първо да се направи…Разбира се, много решения отново ще бъдат взимани от общите събрания в сградите. Но след това изпълнението ще се гарантира от съответната общинска служба.“

И както е отбелязано в статията – да, ще има недоволни. Защото, ние българите, не само че не обичаме да ни се бъркат  в нещата, в собствените ни имоти и в управлението им, но и от всичко разбираме. Затова сме на това дередже. Падат тераси и комини от зле стопанисвани имоти, а недай Боже стане ново земетресение, ако се срутят сградите пак ще ревеме на държавата и ще очакваме помощи и разбиране.

Отговорността за НАШИТЕ имоти е наша – всеки отговаря за личния си имот, всички заедно носим отговорност за сградите, които обитаваме  – солидарно! Защото ако падне блока, няма да се срути само един апартамент. Лавината се ражда от малко сняг.

Не е виновна държавата, че трупаме имущество, градим къщи, разкриваме депозити и събираме лихви, отдаваме под наем жилища,  а сградите в които живеем са забравени и лишени от реновация.

Сградния фонд не е даденост, за него трябва да се грижим.

Както пише в статията от в. „Животът днес“ – „както не можеш да не си платиш тока и да палиш лампата, така не трябва да можеш да не си плащаш регулярно за задължителните ремонти и реконструкции на сградата, в която е жилището ти.“

Наистина, домът ни не започва от вратата на апартамента. Нашият дом е града в който живеем, това са улиците по които се движим, сградите които обитаваме, цялата наша държава е наш дом. Крайно време е да се научим, че всичко е в наши ръце СЕГА…„за да не стоим после и да чакаме неволята да ни помогне“