Обновена на 25.04.2016г.

От 16.10.2012г. работи система ARERT (Европейска мрежа на регистрите на завещанията) с реални бази данни. Нотариусите в Република България вече могат да правят справки като предварително преведат определена сума за една справка или по голяма сума внесена авансово за повече справки.
Плащането ще минава през Нотариалната камара, като тя ще е задължена в края на всяка година да заплати на „Асоциацията на европейската мрежа на регистрите на завещания” общия брой справки, които ще се извършат от нотариусите за съответната година.
За гражданите е добре да знаят, че справки ще могат да се правят само за починали лица, като нотариуса трябва да знае датата на раждане и датата на смъртта на завещателя.
Ако нотариуса ви каже, че не може веднага да получи отговор и да ви даде справката, това е защото е нужно време за обработване на данните от европейската система.

Изложението на нотариус Светлин Микушински в Нотариален бюлетин от Януари 2014 година

Държавите, чиито национални регистри на завещанията са свързани в Европейската мрежа на регистрите на завещания (РЕРТ) към м.август 2013г. са общо 11,от които 10 на страни членки на ЕС и един извън съюза,а именно: 1.Франция; 2.Белгия 3.Люксембург; 4.Нидерландия; 5.България; 6.Румъния; 7.Унгария; 8.Полша; 9.Литва;10.Естония и регистърът на 11.Санкт Петербург. На работното ателие беше съобщено, че всички подготвителни действия са вече приключили и през м.март 2014г. към европейската мрежата ще бъде свързан и регистърът на Австрия.
Механизмът, по който функционира така изградената връзка между регистрите на различни страни е следния:
След като гражданинът състави свото саморъчно завещание, той го предава за съхранение на съответния правен специалист (нотариус, адвокат, друга служба според правната уредба на съответната страна). Правният специалист изпраща информация до своя национален регистър на завещанията, че той съхранява завещанието на въпросния гражданин. След като се открие наследство на починало лице, правният специалист от държава –членка, на когото е възложено
по закон уреждането на наследството, или е натоварен за това от някой от наследниците, използва своя национален регистър на завещанията, за да направи
проверка и във всички други, свързани в европейската мрежа на завещанията чужди регистри (както изяснихме към настоящия момент това са регистрите от 11 държави), дали в тях е регистрирано завещание на покойния. Всеки от различните регистри, до който се отправя това запитване, съобщава отговора на националния регистър на запитващия чрез мрежата. Така правният специалист получава един опосредстван от мрежата отговор от друг специалист от друга държава-членка относно наличието на завещание и кой го държи, при което получава и контактите с него, така че да може да влезе във връзка за последващи действия по неговото обявяване и съобщаване на съдържанието
му.
Наличието на вътрешен регистър на завещанията направи възможно Българският нотариат да се включи ефективно в създадената Европейска мрежа, като считано от 16.10.2012г. всеки български нотариус може да прави справки по електронен път, в реално време за съществуването на завещание от определено починало лице, депозирано за съхранение или обявено в която е да е чужда страна, чиито регистър е включен в мрежата. Благодарение на така изградената система става
възможно своевременното установяване последната воля на наследодателя, която е решаваща за всички европейски правни системи при определяне на наследствения кръг и начина на разпределение на наследствената маса.
Депозираните преди нотариалната реформа от 1998г. в Р.България завещания в различните нотариални служби към районните съдилища в страната продължават да се съхраняват и обявяват от Службите по вписвания, които поеха архива на нотариалните служби. За тези завещания до момента не е воден електронен регистър, тъй като Правилникът за вписванията до сега въобще не предвиждаше наличието на такъв, което прави изключително трудно тяхното търсене и намиране и съответно до невъзможност на този етап да бъде направена и справка чрез RЕRТ за тях, тъй като те не са включени в регистъра „Единство”.
Първата крачка към разрешаването на този проблем и създаването на централен електронен регистър на завещанията депозирани преди 1998г. са предложените
от работната група към Министъра на правосъдието промени в чл.33а на Правилника за вписвания, където нова буква ”ж” предвижда създаване на регистър на завещанията. Благодарение на него може да очакваме, че след като такива се изградят във всички СВ, следващата крачка ще бъде тяхното свързване в общ информационен масив, с възможност за едновременна справка,по електронен път за наличие на завещание във всички служби в страната и неговото свързване към RЕRТ с оглед получаването на пълна информация за наличието на завещание от определено лице не само след 1998г,както е в момента, а и преди това.
По силата двустранно подписано споразумение от 12.01.2013г. между Нотарилалната камара на Р.България и ARERT е регламентиран подробно редът за достъп и финансовите условия, при които Нотариалната камара получава достъп и може да ползва системата „RERT light” за търсене и намиране на завещания в рамките на Европейската мрежа на регистрите на завещания, както и да отговаря на запитвания за вписани в регистъра Единство завещания. Изисквания на данъчното законодателство по ДДС на Белгия, където е регистрирана АRЕRТ, наложиха подписване на допълнително споразумение, в сила от 01.11.2013г. , с което механизмът на отчитане, изчисляване и фактуриране на справките
се промени.
Благодарение на проекта „Interconnecting European Registers of Wills” (вторият проект на AРЕРТ), завещанията отразени в чужд регистър станаха по-лесно откриваеми. След като местоположението на завещанието бъде открито, правният специалист – нотариус, адвокат, правен съветник, на който е възложено уреждането на наследството, следва да установи съдържанието на завещанието. Всяка държава- членка има свои правила и процедури по обявяване и съобщаване съдържанието на завещанията. Именно за установяване и изследване на тези процедури и тяхната правна рамка, с което да бъде улеснен обменът на информация относно завещанията между държавите-членки, АRЕRТ инициира своя трети и настоящ проект „Трансгранични завещания” („Cross-border Wills”). Проектът е стартирал през 2012г., в резултат на който ще станат онлайн оповестени националните практики чрез тяхното систематизиране в един обобщаващ доклад и резюме даващо описание и сравнение на законодателството, правните изисквания и фактическите стъпки, които следва да извърви всяко заинтересувано лице в процеса по уреждане на наследството, когато завещанието е открито в друга държава- членка на Европейския съюз. Не рядко правните специалисти натоварени с уреждането на наследствата срещат трудности с установяване съдържанието на завещанието в процеса по оформяне на наследството. Проучвайки механизмите за обявяване и разкриване на съдържащите се в завещанията разпореждания във всички държави-членки на ЕС, проектът „Трансгранични завещания” цели да генерира идеи за усъвършенстване на тази трансгранична обмяна.
Една от последните инициативи в рамките на проекта, беше състоялото се на 10.01.2014г. във Виена и организирано от АRЕRТ дискусионно ателие по въпросите на трансграничните завещания, участие в което взеха и български представителиили- нотариусите Светлин Микушински, Антония Коева и Весела Ивчева.
Заседанието протече в седалището на Австрийската нотариална камара, която дели една огромна, престижна сграда, заедно с Австрийския нотариален пенсионен фонд, разположена на две централни, успоредни улици Landesgerihtstrase № 20 и Rathausstrase № 19.
Предметът на дискусията беше споделянето на националните практики относно обявяването на завещание, съобщаването на информацията, съдържаща се в него и издаване на официален препис, тъй като за проекта „Трансгранични завещания” е от съществено значение да се идентифицират условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да могат правните специалисти, на които е възложено уреждането на наследството във всяка страна да съобщават информацията,съдържаща се в завещанията на техните Европейски партньори и ако е необходимо на гражданите.
Деветнадестте държави членуващи в АRЕRТ са разделени на четири групи, за всяка от които е планирано провеждането на еднотипно ателие, със същия предмет на изследване. България е включена във второто работно ателие заедно с още 5 държави – Австрия, Унгария, Словакия, Словения и Румъния. Какви са нормативните основи и установените практики по въпросите на обявяване и съобщаване на съдържащите се в завещанията последни разпореждания се разбра и за Белгия, тъй като председателстващия форума – президентът на АRЕRТ– Карел Тобак участва лично във форума и като действащ нотариус в Белгия представи правните и фактически решения важещи за Белгия в сферата на трансграничните завещания.
Предметния обхват на обменяната информация и последвалата дискусия на форума бяха очертани от следните предварително зададени въпроси, които сочат основните теми, но без те да ограничават полето за дискусии и възможността от разисквания и по допълнително поставени въпроси:
1) Как правният специалист, на когото е възложено уреждането на наследството намира завещанието, копие от него или неговото съдържание?
2) В кой момент завещанието се счита отворено. Изясняване на отговора според вида специалисти изискващи обявяване на завещания.
3) Трябва ли да се съставя протокол? Ако да от кого? Каква е правната природа на този инструмент(автентичен или частен акт). Може ли да се счита за
публичен документ?
4) Ако е необходимо съставяне на протокол, трябва ли протоколът да преповтаря съдържанието на завещанието или съдържа описание на заветниците и последните желания оставени от починалия?
5) При какви обстоятелства правните специалисти по съхраняване на завещанието във Вашата страна ще бъдат съгласни да предоставят копие от документа (завещанието) или описание на неговото съдържание на:
– съд находящ се в друга държава членка;
– нотариус находящ се в друга държава членка;
– друг правен специалист в друга държава членка, в която нот.професия не е публична дейност;
– друг различен държавен орган- данъчни органи например;
-гражданин, пребиваващ в същата държава членка на правния специалист;
-гражданин, пребиваващ в друга държава членка;
6) При тези различни условия, може ли да разграничите формите, в които информацията ще бъде предоставена- копие от завещанието, копие от протокола за обявяване, изпращане на оригинала и др.
7) Намиране на завещание в страната; Какво трябва да се направи след като правният специалист открие завещание в страната:
– Когато съществуването на завещание е потвърдено, с кого трябва да се влезе в контакт, за да се получи информация за неговото съдържание; (Държателят
на завещанието? Друг субект овластен да го огласи?)
– Каква информация и / или документ трябва да бъде приложен в подкрепа на молбата;
– Има ли процедура, която да бъде следвана? Ако да, каква?
– В каква форма ще бъде изпратен отговорът?
Дискусията между експертите на работното ателие продължи и в следните теми:
Как може транс-граничната размяна на информация да се подобри;
Кои са обичайните елементи, които може да се считат достатъчни за изпращане на информация на правен специалист или гражданин в друга държава членка в
следните аспекти:
– Доказване на правния интерес на молителя съдържащ се в молбата му за разкриване съдържанието на завещанието. Как подобен интерес трябва да се преценява;
– Минимално условие за съобщаване на протокола или копие от него, когато съдържа в себе си последната воля;
– Развитие на мрежата за съвместно сътрудничество целящо улесняването на обмена на информация сред професионалистите овластени по решение на държавата (може да е базирано на съществуващата мрежа);
– Отражение на компютъризацията върху обмена на такава информация вземайки предвид спорните въпроси като идентификацията и конфиденциалността на информацията.
– След като веднъж информацията съдържаща се в завещанието е била официализирана, запазена ли е тя впоследствие само за лица обвързани от професионалната тайна?
– Съществуват ли информационни инструменти на национално ниво правещи възможно опазването на конфиденциалността на препращаната информация?
Отговорите на така поставените конкретни въпроси целяха установяване и сравняване на правните и фактическите аспекти, законодателната рамка и
фактическите стъпки, които очертават процедурата по обявяване, съобщаване на информацията съдържаща се в последната воля на завещателя, както и снабдяването с препис от въпросното завещание. Участниците от всяка една от шестте страни участници в дискусионното ателие представиха предварително
подготвените си изложения по така зададените теми, след което всеки имаше възможност в допълнително задавани въпроси по отделни аспекти на изложенията
да доизяснява тяхното съдържание във вътрешен и транснационален ракурс.

Как е в другите държави?
Сравнението на тези правни рамки и практики сочат повече прилики, отколкото
разлики, като например във Великобритания, където съществува обществен регистър на завещанията, в който обаче се вписва не само наличието на завещание, а и самото негово съдържание. Органът компетентен да обяви завещанието е различен – в десет от европейските страни завещанията се отварят от нотариус, а в северните страни и Дания това става без участието на нотариус, а пред свидетели. Водещ орган в процедурата по обявяване в Австрия, Словения и Словакия е съдът. Заинтересуваното лице отправя искане до съда, който от своя страна определя нотариус, който да отвори завещанието. В този случай нотариусът действа в качеството си на „съдебен комисар” или на лице, овластено от съда за конкретно действие. След обявяването, оригиналът на завещанието, заедно с образуваното наследствено дело се предават и съхраняват занапред от съда. В Австрия регистърът към нотариалната камара е изграден през 1970г. От няколко години е изграден и втори регистър към Адвокатската камара, които също са овластени да съхраняват завещания. Съществена разлика спрямо нашия режим има и във формата на саморъчните завещания, които според австрийския закон, те може да са написани и от трето лице. В Румъния съществува регистър от 2007г., в който преди това предадените за съхранение или обявените до тогава завещания не са отразени. Интересно и различно с нашата уредба е задължителната процедурата в Румъния по проверка автентичността на саморъчните завещания преди да бъдат издадени преписи. Нотариусът задължително възлага на вещо лице от списъка към съда графологическа експертиза относно автентичността на саморъчното завещание и само при положителна такава, продължава процедурата. В Словакия от 2000 г. всички завещания са въведени в единен електронен регистър.
Нотариусът, който съхранява завещанието го предава на назначения от съда „съдебен комисар” за провеждане на процедурата по неговото обявяване. За процедурата следва задължително да бъдат уведомени всички наследници. В Словакия също съдът обявява завещанията, като протоколът за това се преподписва от двама свидетели. В регистъра са нанесени всички публични завещания, приблизително около 20 хиляди на брой.

Извън очертаните въпроси интересен дебат протече по темата съществува ли във вътрешното право на всяка представена страна задължение на нотариуса за инцидентно издирване на потенциални завещания при сделка с наследствен имот. Разбра се, че законодателствата на всички страни представени в дискусията не предвиждат изрично такова задължение, ако нотариусът не е натоварен специално за такова проучване, но отговорът на въпроса не може да се ограничи само с буквалния прочит на закона, защото има и друга, по-дълбока плоскост. Нотариусът от латински тип, каквито са нотариусите на 26 от 28 страни членки на ЕС е призван да следи и охранява интересите на страните, да търси и установява действителната им воля, да им разяснява закона и правата, да ги напътства и да съобразява актовете, които удостоверява с техните истински желания и намерения. От тук произтича и общото задължение на нотариуса да извърши и предприеме всички онези правни действия, които биха довели до установяване на действителния обем права предмет на сделката, както и на всички правопрепятстващи или правопогасяващи юридически факти, каквито са завещанията. Нотариусът обективно не би могъл да охрани интересите на правоприемника и да изиграе своята правопрепятстваща функция ако при преценката на обема наследствени права на прехвърлителя не е проверил лично или не е изискал доказателства, че е направена проверка, дали не е налице наследяване по волята на починалия. Стъпвайки на тази изходна позиция, експертите на дискусията се обединихме около тезата, че след като е изградена външна връзка между националните регистри на завещанията на този етап между 11 страни и е изработен механизъм за онлайн проверка на съществуването на завещание в друга държава членка, и при положение, че има данни покойният наследодател да е прекарал част от живота си в друга държава-членка, създаващи вероятност там да е оставил завещание, подобна проверка би била в унисон с главната функция на нотариуса като гарант на гражданската стабилност.
Заключителния документ на проекта Заключителния документ на проекта ще бъде обобщаващ доклад, който ще бъде подготвен от АRЕRТ след като приключи и четвъртото работно ателие и в който ще бъдат представени, систематизира и
обобщи всички правни режими, процедурите и практиките във всички страни членки, който ще бъде впоследствие представен на всички страни и отделно от
това и качен на сайта на АRЕRТ . Това ще бъде несъмнено огромно облекчение в процеса по установяване, обявяване и получаване официален препис от находящо
в друга държава завещание, станало достъпно чрез системата RЕRТ.