Сигурност на собствеността или административно изоставане?

Всеки ден в България се сключват стотици сделки с недвижими имоти – продажби, ипотеки, договорни и законни ипотеки, възбрани, искови молби и други актове, които подлежат на вписване.

Въпреки развитието на електронните услуги, системата на вписванията продължава да работи по модел, който създава забавяния между момента на подаване на акта и неговото фактическо отразяване в публичните регистри.

Това поражда един основен въпрос:

Защо през 2026 г. вписването все още не се отбелязва моментално в електронен регистър с точен час, минута и секунда на подаване?

Какво представлява вписването?

Съгласно Правилника за вписванията вписването има за цел да даде публичност на актовете относно недвижимите имоти и правата върху тях.

Официалният текст на правилника гласи:

„Вписването се състои в даване гласност на подлежащите на вписване актове.“

Източник: Правилник за вписванията

Справки за собственост, тежести, ипотеки и възбрани се извършват чрез Имотния регистър към Агенцията по вписванията.

Официален портал: Имотен регистър

Къде е проблемът?

На практика между подаването на един акт и неговото окончателно отразяване може да съществува времеви интервал.
При голям обем документи службите по вписванията обработват значителен брой постъпили актове всеки ден.
Това означава, че гражданите и професионалните участници на пазара често не разполагат с информация в реално време за всички постъпили документи.
Дори когато редът на вписванията е защитен чрез входящ номер, възниква въпросът:

Защо самото подаване не става незабавно видимо за всички заинтересовани лица?

В банковия сектор и търговските регистри електронните системи отдавна осигуряват мигновен времеви печат и проследимост на действията.
При сделки за стотици хиляди или милиони евро подобен стандарт следва да бъде безусловен.

Защо електронизацията е необходима?

Съвременните технологии безспорно позволяват:
– незабавно електронно подаване;
– автоматично генериране на уникален входящ номер;
– автоматичен времеви печат;
– моментално отбелязване на всяко вписване;
– проследимост на всяко действие;
– минимизиране на човешката намеса.

Така всеки участник на пазара би могъл веднага да установи, че по конкретен имот е постъпил акт за вписване.
Това значително би намалило риска от злоупотреби, спорове и несигурност.

Може ли електронизацията да предотврати всички измами?

Не. Но е важно да се направи разграничение между два различни проблема.
Първият е забавянето при отразяването на подадените актове.
Вторият е използването на неистински, подправени или измамно съставени документи.
Електронизацията не може сама по себе си да елиминира документните измами.
Но тя може значително да ограничи възможността за злоупотреби, свързани с липсата на актуална информация и забавеното отразяване на подадените документи.

Какво казва законът?

Основните нормативни актове са:

Закон за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР)

Правилник за вписванията

Агенция по вписванията – Имотен регистър

Нормативна уредба на Агенция по вписванията

Време е за вписвания в реално време

Правото на собственост е едно от най-силно защитените конституционни права.

Колкото по-голяма е стойността на сделките, толкова по-високи трябва да бъдат стандартите за сигурност.

Днес технологиите позволяват всяко подадено заявление да получава незабавно уникален номер, точен времеви печат и моментално електронно отбелязване в системата.

Въпросът вече не е дали това е възможно.

Въпросът е защо все още не е напълно реализирано.

Защото доверието в пазара на недвижими имоти започва от доверието в регистъра, който удостоверява правата върху тях.