Хайде на въртележката…Да погледнем новото…Задава се оперативна програма „Региони в растеж“. Програма „Регионално развитие“ се сдоби с наследник. Може да издъхне кротко. Работата е похвално свършена и от 2014г. ще задиша чисто нова и прилежно вчесана нова ОП. Безвъзмедната финансова помощ ще е в размер на 2822млрд.лв. Много пари са това. Много неща има да се вършат чак до 2020г. Ще интегрираме градския транспорт, ще се осигуряват социални жилища за маргинализирани групи ( сложната думичка според Уикипедия означава- група, отхвърляща определени ценности и традиции на културата на групата, в която се намира и утвърждаваща свои собствени норми и ценности), и енегриина ефективност в жилищни сгради.
Има и нов слоган – „За едно по-добро място за живеене“. Ето я мотивацията за действие напред. Ура. А какво остана назад? Дали мястото за живеене ще промени продължаващия процес на застаряване на населението и какво определя качеството на живот – мястото, социалния статус, здравето?
Според НСИ до 2050г делът на възрастните хора ще се увеличи с над 30%. Смъртността в България е най-голяма от цяла Европа. След нас се нареждат Русия, Латвия, Унгария. Младите хора спряха да раждат деца. Общо за страната около 37% от семействата нямат деца, а около 38% са с по едно дете. Едва 20% имат две деца.Тава е сухата статистика. Какви ти там високи цели за възвишен и качествен живот. Какво разбират в министерствата под термини и думички от рода на „осигуряване на високо качество на живот на човешкия капитал, включващ хората с тяхното здравословно състояние, образованост, квалификация, способности и умения“… ? Щото ми звучи патетично (не патриотично) написано, някак свързано с радикална промяна…но…какво ти здравословно състояние, когато пенсионерите едвам живеят…майките ни, бащите ни…, а младите и голяма част от хората в зряла възраст се лишават от елементарни неща за да осигурят децата си, когато могат да си позволят да имат такива? Някак страшно е – да мислиш, да имаш или да нямаш дете… Почти глобално дилемно, хамлетово… Каква култура, какви ми ти там интелектуални дейности? Къде отиват днес младите, за какво ще мечтаят децата ни? Строим, градим, влачим…тухлички. Развиваме бизнеси, трупаме. Станахме граждани, селата пустеят. В сравнение с 2001г. жилищните сгради в градовете са се увеличили с 25988 (или с 3,5%), а в селата са намалели с 89766 (6,5%). Живеем предимно, даже най-вече, в масивни сгради – 83,7% от нас. 12,8% обитават стоманобетонни сгради и 3,5% – други сгради…ето ви справка кое какво е:
Стоманобетонни сгради са тези, на които носещият скелет и подовите конструкции са изградени от стоманобетон, а стените са от панели, тухлена зидария или други материали.
Масивни сгради са тези, на които носещите стени са от тухлена и каменна зидария, а поясите, гредите и подовата конструкция са изградени от стоманобетон, но нямат стоманобетонни колони. Към масивните сгради спадат тези, на които само подовите елементи са сглобяеми.
В групата „други сгради” са включени построените от камък, кирпич (сурови тухли), дърво и други материали.
И…санираме, енергиино ефективни сме, така да се каже – даже активни.
А по улиците лицата на хората са сиви, някак умърлушени. Може би само на младите бузите още са розови.
Трябва, господа министри, да се возите не само в колите си. Трябва да се разходите по улиците. Да си купите билетче за рейса, да се повозите в трамвая. Да се качите някой път в метрото. Дори е препоръчително в метрото. Там е по-топличко. И някак по-европейско. Когато се качите – огледайте хората. Те са с дълбоки сенки под очите, с овехтели дрехи и повечето гледат наникъде. Наближава Коледа…наздраве за инициативите.
