От 2014 година България ще продава земеделска земя на чужденци. Преговорите по Глава 4 “Свободно движение на капитали” между Република България и ЕС са открити през ноември 2000 г. и са временно закрити на 27 юли 2001 г.  Затварянето на този раздел е от изключителна важност, тъй като той засяга една от четирите свободи, върху които е изграден единният вътрешен пазар на ЕС.
Свободното движение на капитали е именно една от тези четири свободи, за които става дума. Свободата на движение на стоки, на хора и на услуги, които са в основата на вътрешния пазар, не могат да функционират без либерализацията на движението на капитали.

Това е записано като Задължение на България към Европейския съюз в глава 4, в която се определя и дефинира Свободното движение на капитали.

Какво включва Свободното движение на капитали?
Свободното движение на капитали включва преки инвестиции, придобиване право на собственост върху недвижими имоти, операции с ценни книжа на капиталовия и на паричния пазар, операции с текущи и депозитни сметки във финансови институции, кредити, свързани с търговски сделки, или предоставянето на услуги с участието на местно за страна-членка лице, физически внос и износ на финансови активи, преводи в изпълнение на застрахователни договори (премии и плащания, свързани с животозастраховане, със застраховка на кредити, с други застрахователни договори), финансови заеми и кредити и др.

Съгласно чл. 56 от Договора за създаване на Европейската общност всякакви ограничения върху движението на капитали и плащания между държавите- членки и между държавите-членки и трети страни се забраняват.

Какво пише за платежните и сетълмент системи?
Целта е да се уеднаквят техническите стандарти и да създадат единни правила както за вътрешните, така и за трансграничните преводи и плащания, с цел стимулиране и улеснение на свободното движение на капитали.

Какво пише за изпирането на пари?
Либерализацията на движението на капитали създава условия за използването на финансовата система на страните- членки за пране на пари, получени от криминални действия.

Това налага предприемането на общи координирани мерки и действия в рамките на ЕС за предотвратяване на използването на финансовите системи за пране на пари, без те да засягат по какъвто и да е начин свободното движение на капитали и предоставяне на услуги, които са в основата на вътрешния пазар.

(според Уикипедия, понятието „либерализъм“ е философия и течение, което се ангажира със свободата и равенството като основни човешки ценности!!!)

Ето останалата част от Глава 4 “Свободно движение на капитали”:

ПРОМЕНИ В ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО
1. Свободно движение на капитали
Ангажиментите, поети от България в процеса на преговорите по преговорна Глава 4 “Свободно движение на капитали”, се изпълняват стриктно и навременно.
Ангажиментът да хармонизираме валутното си законодателство с acquis е изпълнен с приемането през 2003 г. на измененията във Валутния закон.
Чрез Закона за изменение и допълнение на Валутния закон са отменени всички разпоредби, несъвместими с европейското право. Режимът на предварителна регистрация в БНБ на някои сделки между местни и чуждестранни лица е заменен с изискване за последващо деклариране за нуждите на статистиката на платежния баланс (декларирането е допустимо с acquis, чл. 58 от ДЕО).

Премахнат е разрешителният режим за износ на суми в наличност над 20 000 лева или тяхната равностойност в чуждестранна валута, като е заменен с декларативен.
С приемането през май 2004 г. на измененията в Закона за чуждестранните инвестиции (ново заглавие – Закон за насърчаване на инвестициите) България изпълни ангажимента си по глава 4 “Свободно движение на капитали” да осигури преди датата на присъединяване недискриминационен режим по отношение на лица от ЕС при придобиването на недвижими имоти в граничните зони и териториите от значение за националната сигурност.

Преди датата на членство в ЕС ще бъдат предприети необходимите стъпки и за промяна на член 22 от Конституцията, така че да отпадне общата забрана за закупуване на земя от граждани и компании на ЕС и Европейското икономическо пространство. Нормативните актове, в които е доразвита конституционната разпоредба ще да бъдат своевременно променени в съответствие с условията на договорените преходни периоди. Така България ще изпълни и този си ангажимент, поет в преговорните позиции по глава 4 “Свободно движение на капитали”.

2. Платежни средства и сетълмент
Република България е поела ангажимента до края на 2004 г.да хармонизира напълно законодателството си с това на ЕО в частта за платежните и сетълмент системи.
Стратегическа цел в тази област е в България да оперира платежна система, която напълно съответства на европейските стандарти.
За изпълнението на този ангажимент в средата на 2003 г. в реална експлоатация е пусната системата за брутен сетълмент в реално време -RINGS. БНБ е институцията, която притежава, оперира и регулира системата.

В процес на изготвяне са по-нататъшни промени в българското законодателство с цел постигане на пълна хармонизация с правото на ЕО в областта на платежните системи и системите за сетълмент на ценни книжа до Ще бъдат въведе адекватни и ефективни процедури за извънсъдебно решаване на спорове между банки и клиенти, което е предвидено в чл.10 на Директива 97/5/ЕС за презграничните плащания.

3. Пране на пари
Тези мерки са предмет на регламентация в Закона за мерките срещу изпирането на пари. Той дава възможност за предотвратяване и разкриване действията на физически и юридически лица, насочени към изпирането на пари.

Понятието “изпиране на пари” е в съответствие с действащата международноправна уредба.
Изпиране на пари е подготовката, осъществяването и приемането на резултата от действия, чрез които парични средства или друго имущество, както и добитото от тях, станали притежание на дадено лице чрез или по повод на престъпление, се въвеждат в стопанския оборот. Изпиране на пари е налице и когато първоначалното престъпление е извършено в чужбина и не попада под наказателната юрисдикция на Република България.

С измененията и допълненията на Закона за мерките срещу изпирането на пари се постига пълно съответствие с европейското законодателство относно предотвратяване използването на финансовата система за изпиране на пари, а именно:

– включване в кръга на задължените да докладват лица и на лицата, извършващи сделки с недвижими имоти;
– адвокати и други лица, които извършват консултации, когато предоставят съвет в областта на финансите, като управление на пари, ценни книжа или други финансови активи от името на свой клиент, покупка или продажба на недвижим имот или търговско предприятие и др.

Изготвени са методологически указания за усъвършенстване на вътрешните правила на банките за контрол и предотвратяване на изпирането на пари.
Разработен е речник на финансовите престъпления, критерии за разпознаване на съмнителни сделки, които са раздадени на банките, както и наръчник по банковнадзор за извършване на инспекции по прилагането на Закона за мерките срещу изпирането на пари. Извършени сапроверкина място във всички банки от органите на банковия надзор относно създадената организация и структура по прилагането на Закона за мерките срещу изпирането на пари.

ПРОМЕНИ В АДМИНИСТРАЦИЯТА
Съгласно Валутния закон, Министерство на финансите и Българската народна банка упражняват контрол по спазване на неговите изисквания.
Отдел „Платежен баланс и външен дълг“ към дирекция „Статистика“ в БНБ събира, обобщава и разпространява статистическа информация, свързана с презграничните капиталови потоци за целите на статистиката на платежния баланс, външния дълг и международната инвестиционна позиция, и поддържа регистър за частния външен дълг.

Дирекция „Специален надзор“ към БНБ издава и отнема разрешения на финансовите къщи за извършване на сделки с чуждестранна валута и контролира спазването на Валутния закон от банките и финансовите къщи.

Дирекция “Европейска интеграция и мониторинг” в Министерство на финансите активно участва в процеса на хармонизиране на българското законодателство с правото на ЕО в областта на движението на капитали. Отделът извършва също методологическа помощ при прилагането на валутното законодателство.

Някои от функциите по упражняване на валутен контрол са предоставени на митническите власти.
Налице е административен капацитет за прилагане на валутното законодателство.
Прилагането на системата за брутен сетълмент в реално време RINGS е в правомощията на дирекция „Банкова политика“ към управление „Банково“ на БНБ. Два отдела в рамките на дирекцията се занимават с разработването на платежни системи. Отдел „Платежни системи“ отговаря за оперирането на RINGS.

Отдел „Надзор върху платежните системи“ отговаря за следенето, анализа и надзора върху платежната система.

Отговорна институция за прилагането на мерките срещу изпирането на пари е Агенцията за финансово разузнаване (АФР) . АФР е самостоятелна администрация със собствен бюджет към министъра на финансите. Тя е правоприемник на Агенция “Бюро за финансово разузнаване”. Агенцията получава, съхранява, проучва, анализира и разкрива на правоохранителните органи информация, свързана със съмнение за изпиране на пари или финансиране на терористична дейност.

ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ
Напълно ще се либерализира движението на капитали, което има голямо значение за чуждестранните инвеститори. Това ще насърчи чуждестранните инвестиции в България.
Българите ще се ползват от ефективна и развита национална платежна система и система за презгранични плащания. Което и да е нареждане за презграничен трансфер от гражданин или фирма ще е окончателно и необратимо, ако са спазени всички необходими условия.  При неизпълнение или забавяне на нареждането за паричен трансфер ще следват компенсации.  Всякакъв риск в банковата система поради срив на участник в системата ще бъде напълно предотвратен.

Ще бъде осигурено ефективно противодействие срещу прането на пари, като най-стриктно ще се следи да не се използва финансовата система за пране на пари.
Ще бъде създаден развит пазар на земята.

ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА БИЗНЕСА
Либерализацията на движението на капитали подобрява бизнес-климата, което прави България по-благоприятна среда за инвестиции.
– чрез прилагане на европейските изисквания за предварителна и последваща информация за издаването и ползването на банкови карти;
– ясна информация за условията, при които ще бъде извършен даден презграничен превод (цената за извършване на превода, обменния курс, времето за извършване на превода);

– изплащане на обезщетение при забавено изпълнение или пълно неизпълнение на нареждане за превод; създаване на адекватни и ефективни процедури за решаване на споровете между банките и техните клиенти, се повишава сигурността и ефективността на платежните системи и системите за сетълмент на ценни книжа.

Чрез въвеждане на стандартите на ЕС се предотвратява извършването на действия, свързани с изпирането на пари.

ПРЕХОДНИ ПЕРИОДИ
България е договорила два преходни периода:
– 7-годишен преходен период от датата на членство за придобиване право на собственост върху селскостопанска земя, гори и горска площ от граждани и юридически лица на ЕС и
– 5-годишен преходен период за придобиване право на собственост върху “земя за второ жилище” от лица от ЕС.

(Понятието “земя за второ жилище” се разбира като място за живеене, различно от основното).
Договорените преходни периоди имат както икономически, така и социален аспект.
Пазарът на земята в България е в процес на развитие, цената на земята в България е в пъти по-ниска в сравнение с цената на земята в страните от ЕС. Поради по-ниските доходи българските граждани не притежават същите възможности за придобиване на право на собственост върху земя като гражданите на ЕС.
Не са завършени кадастърът и имотният регистър, които са предпоставка за развитие на пазара на земята.
След приключване на реституцията е в ход процес на окрупняване на земята, за да бъдат създадени икономически рентабилни и солидни структури на земеделски стопанства.

Смята се, че преходните периоди ще спомогнат за ограничаване възможностите за спекулативно изкупуване на земя от чужденци, както и за стимулиране развитието на пазара на земя в страната, а оттам и за подобряването на бизнеса като цяло.
В българското законодателство проблемът за земята частично е решен, без да се нарушава заложеният в Конституцията принцип. Това е постигнато чрез предоставяне на право на всички местни юридически лица, включително на тези със 100% чуждестранно капиталово участие, да придобиват право на собственост върху недвижими имоти, включително и върху земеделски земи, за осъществяване на стопанска дейност.

България е приела т. нар. клауза за “обща ревизия на преходния период” на третата година от началото на преходния период. За тази цел Европейската комисия ще докладва своевременно на Съвета. Съветът, с единодушно гласуване по предложението на Комисията, ще реши дали да съкрати, или да вдигне преходния период.

Фирми и граждани от Европейския съюз, които желаят да се установят в страната съгласно правото на установяване (клонове на чуждестранни юридически лица и физически лица на свободна практика), ще могат да купуват от датата на членство земя за нуждите на извършваната от тях стопанска дейност или упражняваната от тях професия – за основно жилище, административни и индустриални цели.

След придобиването на статут на постоянно пребиваващи, съгласно действащото към момента българско законодателство, физическите лица, граждани на страна-членка на Европейският съюз, ще могат да купуват застроена земя и земя за строеж (урегулирани имоти) на територията на страната без ограничение. В това отношение те няма да бъдат дискриминирани спрямо българските граждани.

До края на преходните периоди Република България има право да запази забраната за чуждестранни физически и юридически лица от трети страни да придобиват собственост върху земя в страната. В съответствие с чл. 57 от Договора за създаване на Европейската общност България може да поддържа това ограничение и след края на преходните периоди, ако това е необходимо.
Сравнителен анализ на преходните периоди, договорени от десетте нови членки на ЕС и Румъния по отношение придобиването на право на собственост върху земя от чужденци.
Както България и десетте нови членки на ЕС и Румъния са особено чувствителни към въпроса за закупуване на земя от чужденци.
Страните от т. нар. “десетка”, с изключение на Словения, Кипър и Малта, са договорили седемгодишни преходни периоди за закупуване на земеделска и горска земя от лица от ЕС.

Единствено изключение е Полша, която в зависимост от региона успява да договори седем и дванадесетгодишен преходен период. Дванадесетгодишен ще бъде преходният период за западните и северозападните региони, към които проявяват засилен интерес граждани на Германия.